www.kn34pc.com

Здравейте,

От известно време, с големи прекъсвания, съм започнал да правя приемник за ДВ, СВ и КВ, с двойно преобразуване, първа междинна честота 10,7 MHz и втора междинна честота 455 kHz.
Като основен междинночестотен усилвател, втори смесител и втори осцилатор опитвам да използвам една от интегралните схеми TDA1046 или TDA1072 (прикачените файлове). Оказа се, че те работят много добре по междинна честота, а също и като смесител, осцилатор и входен усилвател, но само до около 2 - 3 MHz.
При около 10 - 12 MHz (ВЧ генератор с добър атенюатор и 30% АМ) на входа на смесителя или високочестотния усилвател и двете схеми сякаш рязко губят усилване (над два порядъка), а демодулираният нискочестотен сигнал е с много силни изкривявания, силно ограничен отдолу, излиза едва ли не само положителният полупериод.

Има ли някой от колегите опит с тези интегрални схеми при честоти 10 - 12 MHz и би ли споделил?

Странно е това, ИС по данни покриват КВ обвхат.

С какво измерваш? Изходите (на УВЧ и смесителя) са високоомни и дори сонда 1/10 с 10-15 pF/1 MOm (особено на ВЧ) ще е голям товар.
(15 pF на 12 MHz е само 884 Ohm. За TDA1072 напр. виждам в pdf, че изходът на смесителя е много високоомен: Zif out = min 500 kOhm)

Тестът според мен да бъде само в завършена схема по тестовата схема в спецификацията и по възможност - с подобни компоненти (особено филтри и LC-кръгове, без и с отводи или трансформаторно вкл.).

Придържал съм се максимално близо до схемите от описанията (за приемник). Измерванията са наистина в полузавършена схема (липсва входният трептящ кръг):
- вход ВЧ: от генератора през 1 nF от кабел, натоварен с 51 Ω;
- изход ВЧ към смесител (при TDA1046): настроен трептящ кръг на около 10 MHz и 100 pF към входа;
- изход смесител към вход МЧУ: трептящ кръг на 455 kHz, трансформирано и съгласувано към пиезокерамичен филтър SFU455A.
Измервам с осцилоскоп, с честотна лента 20 MHz (ограничена), демодулирания сигнал (400 Hz) на изхода на детектора при свързани съответните RC вериги.

След двуседмични занимания установих, че интегралните схеми работят добре, а причината е във високочестотния генератор, KZ 1623, полски. Привидно понижената чувствителност се е дължала на самопроизволно рязко увеличаване на амплитудата (вероятно поради лоши контакти и/или неустойчивост на веригата за стабилизация), при което се загубва амплитудната модулация. Причина за изкривяванията на демодулирания сигнал пък се оказа паразитната честотна модулация, съпътстваща амплитудното модулиране.

Последното открих много трудно, затова, с надеждата да е полезно и за други, ще го опиша по-подробно.

1) Изследваните устройства са следните:
+ макет с TDA1072: ВЧ усилвател, смесител, осцилатор при около 10 MHz и МЧ усилвател при 455 kHz, с пиезокерамичен филтър (ПКФ) SFZ455A (това се оказа важно) – свързване много близко до препоръчваните стандартни схеми;
+ макет с TDA1046: ВЧ усилвател, смесител, осцилатор при около 10 MHz и МЧ усилвател при 455 kHz, с ПКФ CFR455G (това се оказа важно) – свързване много близко до препоръчваните стандартни схеми;
+ направен за случая макет с дискретни елементи: смесител с BF245C, кварцов осцилатор при 10,245 MHz с BF240 и двустъпален МЧ усилвател при 455 kHz, с трансформаторна връзка между стъпалата, с ПКФ на входа SFR455H (това се оказа важно).

2) Наблюдения на демодулирания сигнал при честота 400 Hz, АМ 30%, входна амплитуда от 100 μV до 30 mV, входна честота около 10 MHz (отнася се трите устройства, описани по-горе):
а) при входна честота близо до границите на пропусканата от ПКФ ивица се наблюдава нещо подобно на полусинусоида, сякаш е отрязан единият полупериод;
б) при приближаване към центъра на ивицата на пропускане на ПКФ, последователно се вижда слаб сигнал, с честота три пъти по-висока от модулиращата, след което – силен сигнал, с честота два пъти по-висока от модулиращата;
в) около центъра на ивицата на пропускане на ПКФ се наблюдава нещо подобно на правоъгълни импулси с полегати фронтове и силно осцилиращи плата (горно и долно) на основната модулираща честота от 400 Hz.

След описаните отчайващи резултати предположих (неправилно), че генераторът внася много големи нелинейни изкривявания при амплитудната модулация, защото подобни картини биха могли да се получат от наслагването на няколко трептения с еквидистантни честоти (400 Hz и нейните хармонични) при подходящи амплитуди и фази. Затова по същия начин подложих на изпитание едно купувано отдавна евтино радио (CAT MB-05), с PLL синтезатор, цифрова индикация, настроено на 10,7 MHz входна честота. Демодулираният сигнал върху изхода за слушалки беше поизкривена синусоида на 400 Hz, но изглеждаща съвършена в сравнение с получаваното от моите макети. С това надеждите за вина в генератора пропаднаха (погрешно).

Случайно забелязах, че макетът с TDA1072 (най-малко селективния ПКФ) дава много добра демодулирана синусоида при АМ между 3% и 5% (не бях завъртял копчето докрая). С другите два макета това не се наблюдаваше.

Отново се върнах към генератора и успях да намеря схемата му. Структурата е следната: задаващ генератор с транзистор обща база, ВЧ усилвател и атенюатори. Успоредно на изброеното има система за стабилизиране на амплитудата на задаващия генератор и НЧ генератор с усилвател за амплитудна модулация. Оказа се, че сигналът за АМ се подава в базата на транзистора на задаващия генератор (!!!), което без съмнение предизвиква и паразитна честотна модулация, чийто спектър от хармонични е много богат. Девиацията е абсолютно много малка при ниски честоти (х 100 kHz до 2-3 MHz) и изкривявания не се наблюдават. Обясних си полученото при около 10 MHz по следния начин:
– при купешкото радио, което е с малка селективност по съседен канал, множеството нискочестотни спектрални компоненти преминават почти безпрепятствено през филтъра и привидно нe създават особени проблеми – синусоидата е лоша, но изглежда приемлива;
– при моите макети, колкото по-тясна е ивицата и по-стръмен склонът на ПКФ извън ивицата на пропускане, толкова по-голямо е дефазирането на отделните спектрални компоненти, при което те наслагвайки се дават наблюдаваните картини – нещо повече, при лека разстройка първите хармонични могат да надделеят по амплитуда над основната.

Днес проверих това използвайки един мой, започнат отдавна, но недовършен, ВЧ генератор. И за трите макета нямаше и следа (на око по картината от осцилоскопа) от изкривявания.

Да, измерванията (дори с фабрични уреди) понякога са подвеждащи.
Затова и помощните инструменти ще трябва да се подлагат на проверка .

За положителния импулс в хобито е важно да има напредък, както в случая при теб .

Интересно е с какво ще бъде изпълнен хетеродина на приемника на ДВ, СВ и КВ, както и опорния генератор за второто преобразуване (и генератор, ако ще има CW/SSB)?

Вторият осцилатор ще бъде с кварц 10,245 MHz с биполярен транзистор (както е сега в третия макет), полеви транзистор или ще използвам осцилатора на интегралните схеми със споменатия кварц. Там би могло да се включи и фина донастройка, както е при SONY ICF SW7600.

Първият осцилатор наистина ще бъде проблем от гледна точка на стабилността на честотата и ще трябва да използвам някакъв синтезатор (с PLL или DDS). Не съм мислил още, но за сега тайно се надявам, че при първите опити приемникът би тръгнал и с обикновен хетеродин, макар и с много нестабилна честота.

В момента се чудя, какво да правя с генератора: KZ 1623 не е мой и не би трябвало да пипам вътре, а моят генератор все още няма атенюатор, което ми се струва много важно.

Не знам дали ще бъде уместно да отворя нови теми и за двете (приемника и генератора), където да публикувам схемите и резултатите за обсъждане.

Ако приемникът е само за АМ/FM, то нестабилният хетеродин не е проблемен. Амплитудната и честотната модулация не са толкова "чувствителни" към изменението на честотата, отколкото CW/SSB например. Но вярно: всякакви "екстри" от управлението и удобството при експлоатиацията (ако ще е с PLL/DDS) ще липсват.


Бих си използвал своя генератор, с обикновен атенюатор в изхода. Може с твърдо зададен изходен сигнал с ATT на постоянни резистори, потенциометър... Дори бих използвал прост кварцов осцилатор, включен в АМ модулатор с измерени и подстроени изх. параметри за последващото измерване.

Чувствителността на приемника (почти независимо от компонентите му, особено на СВ и КВ), е лесно достижима - всички радиоприемници "чуват".
Ако е важна цифровата стойност на чувствителността, то ще я измериш по-нататък, с друг генератор и т.н.


Както сам си прецениш. Темите са интересни и необятни.

Благодаря за коментарите, LZ2WSG!

SSB ми е много интересно и за него ще мисля, но по-късно. CW вероятно е с най-големи възможности за далечни връзки, но аз не съм истински радиолюбител, затова за момента няма да му обръщам особено внимание.