www.kn34pc.com

За проект избрах дисплей OLED SSD1327 1.5" 128x128 - blue закупен от наш интернет магазин.Но явно ударих на камък.Не мога да намеря нужната библиотека за Arduino uno

Опитай с U8glib V2 library for Arduino:
https://github.com/olikraus/U8g2_Arduino

Библиотеката е универсална, поддържа много типове дисплеи.

В описанието четем:

Тествай напр. с "Hello World" (намираща се в U8g2_Arduino\examples\u8x8\HelloWorld).
Разкоменирай за твоя дисплей само един от редовете (изводите към Arduino са в скоби):

На Arduino IDE v1.8.7 се компилира без грешки.

Благодаря за насоките ,но пропуснах да отбележа ,че искам да го управлявам по I2C .Това което виждам във всички примери е ,че са за SPI .

Библиотеката управлява SSD1327 и по I2C (в U8g2lib.h виж редове 5206 и надолу).
в ред 3 и 4 цитираните по-горе примерните типове са:

За помощ: https://github.com/olikraus/u8g2/issues/699

Ще трябва да се промени

на

Хардуерно също трябва да се промени състоянието на извод DC на дисплея. Примерно:

Библиотеката ще се ползва. Харесва ми.
Поддържа текстов и графичен режим. Достъпни са функции за геометрични фигури.

Тест с 0.91" OLED 128x32 I2C с драйвер SSD1306:

За сега няма много време да се _поръчкам_ , но направих един бърз опит с LCD HDM-16216H-2A с чипове HD44100H и SED1278 мога да заключа ,опитът беше несполучлив.Връщам се на OLED дисплея.Инсталирах версията 1.8.7 надявам се да намеря библиотеки за нея. Доколкото разбирам за някои модули са нужни библиотеки , т.е. не може да се пише свободни _съчинениея_

OFFTOP:
Вариантите са няколко (затова пък безкрайни и все забавни):

1. Намираш проект, намираш нужните компоненти за него едно към едно, зареждаш sketch-а, компилираш, зареждаш в микроконтролера и ползваш.
Предимства: тръгва "от раз": 5 мин. за софтуерната част, нищо не пишеш, нищо не измисляш, не те боли главата вечер от множеството варианти.
Недостатъци: във всички намерени проекти все ще имат нещо, което не ти допада, ще искаш да промениш или да добавиш все нещичко.

2. Намираш подобен проект на твоя, който си замислил, а част от него поправяш (за наличните компоненти), изменяш готовите вече (с исканите функции) или допълваш (с нови функции).
Предимства: някой друг си е "блъскал" главата да измисли "скелета" на проблема, решил е 90% от нещата: "Бързо-лесно-вкусно", и след няколко дни изменения на софтуера и дописване на нови функции - и с мерудия .
Недостатъци: Времезаемащо е: необходимо е четене и пробване на варианти.

3. Започваш проекта си от началото, със собствени алгоритми, начини на реакция, математ. обработки и всичко свое.
Предимства: Всичко сработва така, както си го поискал. Постепенно изчистваш кода и алгоритмите, докато ти хареса. Няма липсващи модули и устройства, няма безполезни менюта, няма безсмислен надписи. Бързо и лесно работиш с устройството, чиито функции си предвидил.
Недостатъци: Проектът никога няма да е завършен . Все нещо "може и по друг начин", "може и по-бързо". Трябва четене, писане триене и проби, болежки в главата, необходими са често моливи и много бели листа .
***
Със споделените библотеки вариантите са между 2 и 3: някой (добър човек) е направил управление на непознатото налично устройство (и ги е споделил за всеобщо ползване), ти го управлявляваш с входно-изходните процедури и функции без да те интересува особено кое как се случва вътре му - то си се управлява и работи. Ти само му задаваш какво да прави. Така си сглобяваш идейното устройство с "черни кутии", управлявани от теб с ясно написани правила.

(Пример: за DDS: пиша му: set_freq(10 000 000); а какво става там вътре, какво се праща (по документацията) - то си знае и на тоя етап "не ни интересува". Важното е, че след изпълнение на реда от програмата, в изхода на DDS ще има 10 MHz.) Ти се занимаваш с обединението на черните кутии в едно, да вършат работата заедно.

Проблемът е ако няма такива библиотеки за това устройство/модулче или нещо не ти допадат наличните (много памет заемат, сложни са и др. подобни изисквания). Тогава се налага по метод 3 (и документацията за модула, устройството, чипа) да си напишеш собствени. А ако искаш: да ги споделиш за ползване от други потребители, за да прескочат те вариант 3 и за тях това да е вариант 2 или вариант 1.

Често собствената програмка взаимства от всички варианти по малко. Затова пък работата й после носи удовлетворение, а новопостроеното устройство става "любимо" (понеже знаеш пътя на изходния му код ).

Бе магии трябва да има

Реших да използувам LED 7 сегментен дисплей за проекта , но пак греда . Диспля светна , но се получи неприятен ефект при който изгасените сегменти светят на 50 % т.е. почти не може да се различи показанието в реална сойност.
При подаване на захранване към UNO-то докато се установи 0 до там всичко добре .Реално искам да направя Волтметър който да ми показва стройност спрямо външен източник на захранване . Външният източник на захранване ми подава напрежение в диапазона на 1.4 до 2.8 волта стъпките на измерваното напрежение са през 0.05 волта.

Реших проблем май до нова изходна позиция . Когато задам на входа GND Дисплея си показва 000 както искам . Но когато забия да си измеря примерно Батерйка нещата не се случват оффф

Какъв е LED дисплеят, драйвер има ли си или са директно свързани сегментите?

Директно , твърд . С по един ер на катодиде.

Имаш 7-сегментен LED дисплей с:
- общи катоди/общи аноди?
- с 1 / 2 / 3 / 4 или повече разряда? (3?).
- динамична или статична индикация?
- нов (съвременен) / стар тип?
- със собствено управление или с готова програма пробваш?

На супер-библиотека за управление на 7-сегментни индикатори попаднах:

Seven segment display controller library for Arduino:
https://github.com/DeanIsMe/SevSeg

и статия за използване:
How to set up 7-segment displays on the Arduino:
http://www.circuitbasics.com/arduino-7- ... -tutorial/

Брой разряди, общ анод /общ катод, яркост, десетична точка и др., дори къде са вкл. ограничителните резистори е добавено за настройка. В библиотеката има примерни програми.

За тест от SevSeg_Counter оставих изобразяване само на едно число (в случая 2.34).
(Цифрите на снимката трябваше да са ярко-червени...).

Остава да насочиш АЦП от един аналогов вход към дисплея вместо това число 2.34 и си готов

Използван индикатор: SM410563, общ анод