www.kn34pc.com

Форум на силистренските радиолюбители
Дата и час: 18 Юли 2024, 01:27

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 22 Юни 2024, 05:36 
Offline

Регистриран на: 20 Юли 2023, 10:41
Мнения: 5
Здравейте,
Повечето съвети, които ще споделя, са добре известни. Ще опитам да събера опита си от ремонта и модифицирането на импулсните захранвания, които съм срещал.

Първоначално тестване - направил съм си електронен товар с 2N3055, BD136, няколко резистора и потенциометър. Индикация на тока и напрежението е LED VA-метър.
Прикачени файлове:
load.jpg
load.jpg [ 20.18 KiB | Прегледано 106 пъти ]

Ако захранването не издържа номиналния си товар, вероятно има кондензатори за смяна.
Планирал съм да направя индикатор на пулсации, който ще хване и кондензатори, които скоро ще дефектират.

Залепени пластмасови кутии на адаптери отварям, като ги увия с парцал, и удрям с чук по линията на залепване. Кутиите с повече място вътре, се отварят по-лесно. В повечето случаи няма видими следи при отварянето. Възможно е изводите на някои по-тежки елементи (дросели/трансформатори) да се отчупят от платката. Тези изводи трябва да се възстановят.

Тук идва проверката с ESR метър на подозрителните кондензатори. Трябва да се внимава да не е останал заряд във филтровия кондензатор на първичната страна.
Ако ESR е по-голям от очакваното - вероятно имаме кандидат за смяна. Ако е нормален - подлежи на допълнителна проверка с отпояване.
Желателно е да се ползват само Low ESR 105 градусови кондензатори за смяна. Вече се намират по магазините, макар и не много висок клас.
Най-лесният ремонт - увеличен ESR/намален капацитет на стартиращият кондензатор на PWM ИС - 10..47uF/25V. Смяната на този кондензатор оживява спряло след прекъсване на тока захранване. Може да се добави SMD кондензатор 0.1-1uF паралелно за по-дълъг живот след замяната.

Ако има късо в първичната страна с изгорял предпазител, понякога имаме късмет с окъсили диоди в мостовия изправител. Това, заедно с бушона възстановява работата. По-марковите захранвания имат варистор, който може да окъси, и да се взриви при повишено напрежение, или понякога без причина. Временно захранването може да работи и с отстранен варистор.
Задължително е да се ползва крушка 40-100W в първичната страна, или на мястото на предпазителя при тестовете. Ако има още дефектни елементи, или нещо пробие. Крушката спасява от гърмежи и по-тежки ремонти.
Късо във вторичната страна задейства защитата, и захранването не стартира. Обикновено пробива изправителен диод, или окъсява изходящия кабел от усукване.
Трябва да ползваме заместващ диод с подобни или по-добри параметри. В обратните преобразуватели често за изходно напрежение 5-12V се ползват изправителни диоди с поне 60-100V обратно напрежение.

Как да проверим регулиращата верига на захранването? Обикновено се ползва TL431 като прагов елемент (ценеров диод за изходното напрежение). Той управлява оптрон към първичната страна. Най-удобно е да включим външно регулируемо захранване в изхода. При изключено мрежово захранване с мултимер в режим диоден тест измерваме оптрона от първичната страна. Вътре има транзистор, който се отпушва при светването на IR диода от вторичната страна на оптрона. При плавно увеличаване на приложеното външно напрежение в изхода на захранването, стигаме до ниво, при което TL431 се отпушва, и подава ток към оптрона. Това се засича от мултимера в първичната страна като късо, или силно намаляване на напрежението. Отпушването на TL431 става при номиналното изходно напрежение, за което е проектирано захранването.
Така с помощта на външното захранване проверяваме вторичната страна за късо/консумация, както и двойката TL431 и оптрон (PC817) за правилна работа без сваляне от платката.

Когато захранването работи на пресекулки, обикновено захранването на PWM ИС не е стабилно. Проверява се филтровият кондензатор. Често проблемът е прекъснал/окъсил диод 1N4148 в помощното захранване на PWM чипа. Или окъсил ценеров диод, ако има. Понякога има прекъсване в допълнителната намотка на трансформатора.

При по-тежки повреди - изгорял PWM чип, ключов транзистор - ремонта става по-скъп, и не е сигурен крайният резултат.
Тези елементи се намират по-трудно, понякога струват колкото самото захранване, а понякога са фалшиви, и не работят.
Трябва внимателно да се проверят всички елементи около изгорелите, за да не се повтори повредата.

Някаква алтернатива примерно за захранване 20-80W на телевизор/монитор е китайски модул CA-888 или CA-901.
Това помага в някои случаи на по-прости/класически захранвания, работещи на относително ниска честота.

При маломощно (stand-by) захранване 5-10W може да е полезна ИС DK112 или DK124. Тези ИС имат управление и ключов транзистор, като се самозахранват. Не е необходима допълнителна намотка от трансформатора.
Започнах поставянето на DK124 в ATX 5VSB захранване вместо изгорял транзистор 2N60. Но не ми е останало време да довърша експеримента.

Модификации за промяна на изходното напрежение/ток.
При захранванията с TL431 в обратната връзка е лесно да модифицираме изходното напрежение. Примерно на +/-20%.
Променяме един от 2та резистора в делителя на TL431, като следим изходното напрежение.
Паралелен резистор на този м-у + и входа на 431 ще намали изходното напрежение.
Паралелен резистор м-у входа на 431 и маса, ще увеличи изходното напрежение.
Прекалено понижение може да предизвика проблем със захранването на PWM чипа. Трябва да се тества при пълен обхват на изходния ток от 0 до максималната използваема стойност.
Прекалено повишение (като първо съобразим работното напрежение на филтровите кондензатори и изправителни диоди), може да превиши захранването на PWM чипа.
Правил съм модификации от 5V към 6V, от 12V към 9V, от 19V към 22V без проблем.

Регулиране/ограничаване на изходния ток.
Повечето зарядни за лаптоп 65W - 19V/3.42A имат ограничение на изходния ток. Във вторичната страна има ИС TSM103 или LM358 + TL431. Единият ОУ отговаря за регулирането по напрежение. Другият следи и ограничава изходния ток. Така тези захранвания са много удобни за преработка в зарядно за Li-Ion акумулатори с ограничение CC-CV.
Наскоро с добавяне на 2 SMD резистора направих зарядно за 5S батерия за резачка. Изходното напрежение увеличих до 21V (5*4.2V), изходния ток намалих до 1.2A.
По подобен начин модифицирах зарядно от Кауфланд за техните батерии 5S 2Ah/4Ah. Тока беше около 2.5A. С поставяне на паралелен SMD резистор в обратната връзка на ОУ, намалих изходния ток на 1.2A.

Надявам се, че сте открили нещо полезно в тези съвети.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Форумът се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com