10–диапазонен FM/AM радиоприемник
/kn34pc.com/конструкции/...
Предлагам конструкция на
10-диапазонен радиоприемник, поместен в кутия за
електронни устройства, закупена от "Конрад Електроникс".
Радиоприемникът има следните диапазони:
FM: 87-108
MHz
СВ: 520-1650
kHz
ДВ: 145-430
kHz
и следните разлети КВ диапазони:
КВ7 49м:
5,7-6,4 MHZ
КВ6 41м: 7,0-7,6 MHz
КВ5 31м: 9,3-10,0 MHz
КВ4 25м: 11,4-12,3 MHz
КВ3 19м: 15,0-15,7 MHz
КВ2 16м: 17,4-18,0 MHz
КВ1 13м: 21,3-21,8 MHz
Използваните интегрални схеми са:
BA4412:
FM Front-End, УКВ блок
AN7224:
AM-FM Receiver-Discriminator, АМ приемник, УКВ МЧУ и детектор
TDA2822:
AUDIO, НЧ усилвател
Тук, в България, могат да се приемат много късовълнови радиостанции, както
европейски, така и руски, а и по-далечни китайски, арабски и други. На дълги
вълни се приемат радиостанции от Русия, Варшава, Беларус, а при наличие на прохождение:
няколко френски и немски радиостанции – например Париж, Бон. Това е и моето хоби
– далечния прием. Това е и целта на тази статия.
Публикувам пълни данни на всички трептящи кръгове, техните индуктивности и
кръгови капацитети в приложена по-долу таблица.
Конструкция:
10-диапазонният радиоприемник се състои от УКВ блок, блок КСД и блок МЧ.
УКВ блок:
Описанието вече съм го давал при преработката на УКВ блокове от бившия "източен"
стандарт към обхват 88-108 MHz. УКВ блока е реализиран с интегрална схема на
RHOM BA4412. Тази интегрална схема има вграден усилвател по междинна честота,
което позволява намаляване на допълнителните елементи и обема на конструкцията.
Както виждате на принципната схема на УКВ блока, реализиран от мен, паралелно на
радиочестотната и осцилаторната бобини освен настройващия променлив кондензатор
са свързани керамични кондензатори от 18 pF до 25 pF с цел спрягане на двата
настроиваеми кръга в две точки. Настройките са направени с руски вобулоскоп Х40.
На печатната платка не са предвидени донастройващи тример-кондензатори, което
налага повече внимание при избора на споменатите два кондензатори.
Блок КСД:
Този блок е превключвателния блок за къси, средни и дълги вълни. Печатната
платка е така разработена, че мостовете върху превключвателя са на самата печатна
платка под превключвателя, като са предвидени мостчета, които съединяват общия
край на опорното напрежение от интегралната схема на междинно-честотния
усилвател с началото на входните късовълнови бобини. Тези мостчета са отбелязани
на страната на елементите върху печатната платка. Особеност при реализирането на
разлетите КВ диапазони е включването на кондензатори от 150 pF в паралел на
променливия кондензатор за АМ секцията само за КВ. Това се осъществява от
направената връзка с превключвателя на диапазоните. Този кондензатора намалява
съотношението Cmax/Cmin на променливия кондензатор, с което се постигат
разлетите КВ диапазони.
На схемата: в ляво са входните бобини за средни и дълги вълни, които се навиват
върху цилиндрични тела на феритната антена, а в дясно - осцилаторните бобини.
Забележка: схемата не съдържа всички бобини (без 16
м и 13 м), но се надявам
мултиплицирането да не представлява затруднение за вас. Въпреки изпълнението с
AN7224, на печатната платка са включени и двете интегрални схеми AN7224 и
BA4236. Не давам данни и схема за BA4236L, които може да вземете от статията
"Преработка на радиоприемник Геолог2/3" или
www.alldatasheet.com.
Тук искам да подчертая, че за различни тела с различна магнитна проницаемост,
броя на навивките може да се различава. Затова давам стойността на
индуктивността им, която трябва да съответства за да заработи хетеродина на
желаната честота. Това е особено важно за КВ бобини, които са с твърде ниска
индуктивност, която рязко се променя с изменение на броя на навивките. Дадените от мене брой навивки за КВ са само за указаните тела и феритни
сърцевини и е желателно да се пробват практически.
Ако все пак намерите на
пазара точно същите тела, тогава няма да имате проблем с точността на индуктивностите и броя на навивките, които съм дал по-нататък в таблицата.
Блок смесител, усилвател на междинна честота и детектор:
Този блок е основната част от радиоприемника. Изграден е с интегрална схема на
AN7224. Тя съдържа в себе си АМ смесител, хетеродин и детектор, както и
усилвател на ЧМ междинна честота с детектор. Опростена схема на типово
приложение на AN7224, и техническите й данни може да видите в
www.alldatasheet.com.
Всъщност аз съм използвал тази базова интегрална схема, с която съм изградил
"сърцето" на 10-диапазонния радиоприемник, която ви представям. Чрез подробната
принципна схема ще получите представа за основната част от радиоприемника.
Дадената схема включва всички блокове (УКВ, FM-AM, Аудио).
Както може да забележите, не съм дал данни за двата МЧ трансформатора, тъй като
може да използвате данните от горната схема и в такъв случай междинната честота
ще бъде 455 KHz, а аз съм използвал в двете си разработки както тях, така и
данни, които са дадени по-долу в таблицата, които са различни поради използвания
от мен оригинален руски пиезо-керамичен филтър ПФ1П2 от радиоприемник Сокол-308,
заедно с прилежащия МЧТ за 465 kHz. Това се постига с паралелен кондензатор от 1
nF. Транзисторът Т1 е предварителен междинночестотен усилвател за 10,7 MHz, но
се използва само ако решите да реализирате УКВ блока вместо с ИС BA4412 с ИС
TA7358 на TOSHIBA. Данни и начина на свързване на последната също може да
вземете от характеристиките й публикувани в
www.alldatasheet.com
- един
прекрасен и богат на технически данни на интегрални схеми и транзистори сайт.
Както споменах по-горе, може да се използва интегрална схема BA4236L, за която
принципното решение е същото, включително основните външни кръгове и пиезокерамични филтри за 465 KHz и 10,7MHz.
Блок нискочестотен усилвател:
Нискочестотния усилвател е изпълнен с интегралната схема TDA2822M. Основното при
нея е, че позволява широк обхват на захранващото напрежение, което за
конструкцията на двата радиоприемника е от значение, тъй като и другите
интегрални схеми, включени в тях са също с такъв диапазон и позволява захранване
на радиоприемниците както с 6V – 4 броя "АА" батерии, така и ако се използва
оригиналния контейнер за батерии – 9V. ИС TDA2822 е свързана мостово за да се
повиши изходната мощност до 0,6W.
Конструкция и детайли:
Както споменах в началото,
използвал съм кутията от оригинален радиоприемник "СОКОЛ-308", за да се запази основния изглед и дизайн. Отворът за превключвателя
на диапазоните е удължен съобразно размера на превключвателя, който е модел ISOSTAT от друг руски радиоприемник "Меридиан 210/211", от който съм премахнал
две секции. Всички основни части от "СОКОЛ-308" се използват, включително
механичните елементи и държателите на феритната антена.
Във вторият
радиоприемник, който ще видите на следващите снимки, е обратното – малко части и
модули се използват, тъй като повечето съм сменил с японски и китайски, каквито
съм успял да намеря. Във втория радиоприемник сам съм направил вернерово
устройство като диска за настройките е стругован с линейна дължина на скалата 92
мм.
Телата на бобините са също от стари радиоприемници, основно от
"Геолог",
"Меридиан" и
"Сокол", които се развиват
за да се навият нови с подходящите данни, a междинно-честотните трансформатори от същите такива от китайски радиоприемници,
като също се развиват и пренавиват с дадените данни.
Последователните кондензатори (Сп) свързани към входния и осцилаторния кръгове определят ширината на КВ диапазони. Кондензаторите трябва да бъдат керамични. Техните стойности зависят изключително от използваното тяло и феритна сърцевина и са както следва:
| КВ Обхват | Cп, вх. кръг, pF | Cп, хет. кръг, pF |
| 49м | 100 | 100 |
| 41м | 51 | 47 |
| 31м | 56 | 51 |
| 25м | 51 | 47 |
| 19м | 33 | 30 |
| 16м | 27 | 27 |
| 13м | 22 | 22 |
Данните за бобините в блоковете КСД, УКВ и МЧ са в следната таблица:
| Диапазон | Бобина |
Индуктивност µH |
Номер извод |
Брой нав. | Пров. |
Диаметър на тялото |
| СВ | входна | 360 |
2-3 1-2 |
65 8 |
0,12 мм 0,12 мм |
фер. пръчка оригинал |
| ДВ | входна | 4000 |
2-3 1-2 |
185 15 |
0,12 мм 0,12 мм |
фер. пръчка оригинал |
| КВ 49м | входна |
1-2-3 4-6 |
7+20 7 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 41м | входна |
1-2-3 4-6 |
7+20 6 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 31м | входна |
1-2-3 4-6 |
6+12 6 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 25м | входна |
1-2-3 4-6 |
5+11 4 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 19м | входна |
1-2-3 4-6 |
4+10 3 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 16м | входна |
1-2-3 4-6 |
3+10 3 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 13м | входна |
1-2-3 4-6 |
2+9 3 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| СВ | осцилаторна | 240-250 | 1-2-3 | 8+77 |
меден 0,08 мм |
|
| ДВ | осцилаторна | 900 | 1-2-3 | 15+150 |
меден 0,08 мм |
|
| КВ 49м | осцилаторна | 1-2-3 | 7+20 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 41м | осцилаторна | 1-2-3 | 7+20 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 31м | осцилаторна | 1-2-3 | 6+12 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 25м | осцилаторна | 1-2-3 | 5+11 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 19м | осцилаторна | 1-2-3 | 4+10 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 16м | входна | 1-2-3 | 3+10 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| КВ 13м | входна | 1-2-3 | 2+9 |
меден 0,23 мм |
тяло Ф=6 мм |
|
| УКВ |
входнен филтър L1 |
5 |
меден 0,7 мм |
Ф=4,5 мм въздушна |
||
| УКВ | L2 | 4 |
меден 0,7 мм |
Ф=4,5 мм въздушна |
||
| УКВ | L3 (L0) | 3,5 |
меден 0,7 мм |
Ф=4,5 мм въздушна |
||
| УКВ |
МЧТ 10,7 (FMT 1/2) |
12 |
меден 0,12 мм |
Ф=4,5 мм | ||
| АМ МЧТ |
МЧТ 465 (AMT1) |
120 |
70 35 |
меден 0,08 мм |
Предлагам на тези, които имат повече опит съответно освен описания УКВ блок с ИС
BA4412 и УКВ блок с ИС TA7358. Повтарям, че в първия случай в междинно-честотния
усилвател не се налага монтирането на транзистора Т1, докато във втория е
необходим. Схемата с TA7358 може да вземете от публикацията
"Всевълнов приемник"
на Юли Генадиев или от
www.alldatasheet.com.
Променливият кондензатор, който първоначално съм използвал е японски с обхват
5÷335 pF, след това руският променлив кондензатор от радиоприемник
"Сокол-308" с
допълнителни УКВ секции, а на снимките по-долу ще видите въздушен променлив
кондензатор от "ВЕФ-221" с капацитет 5÷360 pF.
Настройка:
УКВ блок: След сглобяване на блока следва трудната част, самата настройка.
Използва се спрягане в две точки. Най-добре е да се използва характериограф или
още известен като вобулоскоп, като например "Х-50" и друг подобен с честотен
обхват над 120 MHz. Първо чрез разтягане и свиване на хетеродинната бобина се
постига вкарване на двете крайни честоти в обхвата. След това по същия начин се
търси максимум чрез бобината на изхода на ВЧУ на интегралната схема. Ако осцилаторната бобина е навита на тяло с феритна сърцевина, настройката се
извършва чрез нея.
МЧУ за УКВ: Подава се от генератор с честотна модулация сигнал с честота 10,7 MHz и се настройва честотния дискриминатор до получаване на симетричност на
характеристиката и най-добър, изчистен звук (на слух).
Блок ДВ и СВ: По същия начин се
настройват с хетеродинните бобини и прилежащите
към тях тример-кондензатори началната и крайната честоти на обхватите, след което
се спрягат входните кръгове с осцилаторните. Използва се сигнал-генератор с
амплитудна модулация. Това се извършва по следния начин: за ДВ – настройва се
приемника на честота 160 kHz след което се движи входната бобина за ДВ по
феритната пръчка до постигане на максимум. Пренастройва се приемника на честота
350 kHz и с тример-кондензатора се търси отново максимум. За СВ – по същия начин
се настройва приемника на честота 600 kHz и с придвижвайки входната бобина по
феритната пръчка се търси максимум, след което се пренастройва на честота
1450-1500 kHz и с настройка на тример-кондензатора на входния кръг се търси
максимум. Действието се повтаря 2-3 пъти докато се постигне пълната настройка.
МЧУ за АМ частта: Разкача се осцилатора като се прекъсва единия от изводите на
осцилаторния кръг. Подава се сигнал от АМ генератор с честота 465
kHz на входа и
чрез настройка на АМ МЧТ се постига максимално ниво на изхода (може и на слух).
Блок КВ:
Включва се честотомер към вторичната част на осцилаторната бобина
(извод 3 на ИС BA4236) и чрез измерване на честота се настройват въртене на
феритните сърцевини на осцилаторните кръгове на следните честоти – началната
честота на съответния обхват плюс 465 kHz. След това се замерват двете крайни
честоти. Чрез АМ генератора се пуска сигнал към приемника с честота в средата на
съответния диапазон и чрез въртене на сърцевините на входните бобини се търси
максимална чувствителност.
Следват няколко снимки на
конструкцията, по реда на осъществяването й.
В заключение прилагам графичния оригинал на печатната платка, но забележете, че
тя е с геометрични размери, които са с предназначение само за кутията от
снимките по-горе:
Архив [zip,pcb,pdf][26kb]
Използвана литература:
1. Массовая радиобиблиотека, броеве 1975-1988
2. SONY ICF-7600 Service manual
3. Multi-band Receiver "Privileg 752"
4. "Геолог-3", сервисное руководство
Валери Терзиев
4 август 2012 година, доп. 11 януари 2019 година