KN34PC - EEPROM

За един проект ми се наложи да използвам външна памет 24LC02. Предвид това, че рядко се занимавам с цифрови устройства, с такива нови ИС не разполагам (а и не съм им обръщал внимание при закупуване на други компоненти).

Не "изпитвам никаква любов" към SMD компоненти (ама никаква!) и всяко използване предвещава за мен като закон провал в изпълнението. Поне удоволствието при изработката рязко се намалява като започна да ги "гоня" с пинсети, с тънки "човки" на поялници и силна светлина. "Скокнат" ли по масата или на килима ... пиши ги "избягали" .

Експериментите по схемата са почти към края, идеите са реализирани. Дойде времето за външна памет за няколко променливи, които се обновяват при спиране и четат при пускане на устройството.

Десетина бр. ИС 24C02 (и др.) намерих по стари платки - оказа се, че е често използван компонент. За моя зла участ - всички са в SMD корпус! и не исках да ги използвам.

Магазини за електронни компоненти в нашия град "почти" нямаме и всяка една поръчка се проточва напред във времето "до следващата поръчка" накуп от WEB магазини за електронни компоненти, доставчици и др. такива. След 1-2 месеца при закупуване често следва въпроса: "Това за какво ми трябваше?..." .

Да не си развалям удоволствието от проекта, реших някак си да спася положението - да сложа това, което имам експериментално, а за по-късен етап оставих закупуване на ИС 24C02 в DIP-8 корпус и SOIC-8/DIP-8 преходни платчици.

Речено сторено: в 3 последователни дни, по 20 мин. занимания с поялник (приятни!) "генерирах" 3 възможни начина за монтаж, които споделям за евентуален изход от подобна ситуация.

1. Монтаж на ИС в SOIC-8 корпус върху цангов DIP-8 цокъл. При бъдещата експлоатацията два цокъла прекрасно се куплират един над друг.

2. Монтаж на ИС в SOIC-8 на "платка с дупки". Първоначалната идеята беше на "зелена платка" с метализирани отвори, но ... трябваше търсене из кашоните ... За нужното платче използвах остатъците от печатна платка от някакъв безжичен телефон, изрязана с инструмент.

3. "Пришиване на балтон на копче" или "как да сменим кристала на ИС"

Някаква "демо идея" се прокрадваше като решение: да "изгоря" изцяло връзките в кристала на ненужна ИС и после да припоя SMD компонента за изводите й.

Набедих за целите на експеримента две непотребни, нищо неподозиращи, телевизионни ИС.

Последва 5 минутно "обикаляне" по изводите с "+" и "-" на 12V, 10A източник с добра защита от късо съединение. Изходните положения бяха от "нищо не се случва" до "режим: "печка", при които двете ИС упорито отказваха да дефектират изцяло и да прекъснат връзките с кристала.

Включих в действие лампов токоизправител и с няколко манипулации с 240 волтовото изходно напрежение от изходните електролитни кондензатори (при изключен токоизправител от мрежата!) неуспешно "заварих" по няколко извода един за друг ...

Упорити интегрални схеми! Такъв тормоз издържаха връзките им ...

Бях се отказал от последната реализация и метнах непотребните вече дефектирали телевизионни интегрални схеми в коша.

След 10-тина минути застой обаче ми хрумна да манипулирам стоножките (разбирай осем-ножките) по по-груб и жесток начин! Взех изхвърлените интегрални схеми от коша и ... пред диамантеното борче (шлайфгрифер) всички са равни!

След дупка в корпуса върху кристала от единия край до почти другия, на цифровия ми уред на обхват 200 МОм показанието беше "безкрайност" на "всеки с всеки" извод на ИС. Кристалът-полупроводник заедно с част от металната подложка и част от термореактивния корпус се беше превърнал в прах ...

С помощта на няколко капки тинол, колофон и парчета проводничета непотребните интегрални схеми заживяха с нов живот, като се надявам от всичките им 1 милион записа по каталог (гарантирани) на ИС 24C02 от предното устройство да ми е останало по поне още 800 000 записа ... или примерно негарантирани поне още 10 пъти по толкова записа ...

*** Допълнение:

Само седмица след като дописах страничката, в главата ми като "ехо" в посоката на разсъждение се появи "модифициран" вариант на последния монтаж: щом успях да монтирам интегрална схема в корпус SOIC-8, защо да не опитам да монтирам на нова "подложка" интегрална схема в супер-миниатюрния корпус TSSOP-8?

За донор използвах стара SDRAM 32 MB / 100 MHz, на чиято платка в края се намира дребната ИС AT02 = ИС AT24C02.

Отпояването с капка припой е лесно. Запояването: с използване на удължаващи проводничета не толкова лесно, но е реализируемо в рамките на няколко минути (с определено внимание към "рехавите" изводи на ИС).

Като последен реализиран вариант използвах "това, което трябва", а не "това, което има" - шепа универсални, фабрично изготвени, китайски SOIC-8/TSSOP-8 към DIP-8 преходни платчици с много ниска цена и универсалност за монтаж на два вида корпуси към един.

По-долу: монтаж на ИС A20RC (S524A40X20, 2 Kbit Serial EEPROM for Low Power with software write protect) в корпус MSOP-8 към корпус DIP-8.

С пожелания за повече удоволствие при изработката на бъдещите проекти и безопасност при работа с инструментите и електрическата мрежа!

LZ2WSG, KN34PC
14 септември 2015 година, доп. 15 март 2016 година