KN34PC-Silistra

Идеята за радиоприемник на УКВ се зароди от темите в нашия форум и последните мои експерименти с интегралния усилвател на мощност LM386.

Същият усилвател тествах в 2004-а. Първите ми впечатления за LM386 тогава бяха, че e шумящ, самовъзбуждащ се и нестабилен интегрален усилвател. Прекратих следващото му използване поради това, че на пазара имаше достатъчно прости, надеждни и евтини интегрални схеми. В различни конструкции използвах TBA820, TDA2003, TDA7050, НЧУ блока от А283 (TDA1083), та дори TDA2030.

От няколко компютърни телефонни модема Compaq 56k Ext It и компютърни дънни платки ми попаднаха образци в SMD корпус на JRC без повод за съмнение относно произхода.

На експериментална платка с няколко SMD резистора и кондензатора налепих типовата електрическа схема от спецификацията. При голямо усилване (при R=0) се получи генератор със съскащ и бръмчащ звук във високоговорителя. При 1,2k на слух самовъзбуждане нямаше. Но шумът беше дразнещ, особено доловим при работа със слушалки.

При случаен допир на входа с пръсти, поялник или проводник обаче вместо брум във високоговорителя се чуваха ясно няколко детектирани средновълнови станции накуп.

Не помогна блокиране на захранването с SMD кондензатори близо до изводите на интегралната схема, не помогна блокиране на входа с 1nF, нито LC верига към високоговорителя. Ако искате да конструирате радио на средни вълни, други електронни елементи преди усилвателя не ви са нужни - притежавате схема две-в-едно (радио-и-усилвател) в един корпус (виж по-долу видео-материала).

След това експериментирах с "японската схема" на JF10ZL (www.intio.or.jp/jf10zl/LM386.htm), при което ефектите като цяло бяха същите, на слух като че ли качеството беше малко по-високо.

Разни "украински" и др. схеми от форумите са разновидност на показаните, но с различни стойности на елементите и различно усилване. Посочения "дефект" присъстваше на всяка една от тях.

Последния експеримент проведох по схема на нискочестотния усилвател с LM386 от радиостанция Alinco DJ-180.

При нея всичко заработи нормално, нямаше свистове, нямаше АМ станции, само шумът си остана, като нивото му е пропорционално на усилването. За определени приложения използването на интегралния усилвател е приемливо с компромиси.

За бъдещи приложения бих използвал LM386 като нискочестотен усилвател, свързана по следната принципна електрическа схема:

Експерименталната платка "с квадратчета" на показания усилвател се "подхвърля" два-три дни, при което я свързвах към късовълновото радио, компютър, mp3 плеър и др. звукови източници. За SMD корпус с размери 4мм х 4мм х 1мм интегралната схема се справяше добре - изходящата мощност е достатъчна за озвучаване на стая, с поносимо качество.

За последния експеримент ми беше необходим УКВ радиоприемник, като от радиолюбителската скрап в няколко кашона ми попадна този УКВ миниатюрен радиоприемник "Shape-UP" закупен преди време от магазин "Всичко за 1 лев".

Сърцето на радиоприемника е интегралната схема CD9088 в SMD корпус, работеща на захранващо напрежение от 2 до 5V. Всички възли на един УКВ радиоприемник са в интегралната схема, като вход е антената, а изход - нискочестотно напрежение към усилвателя. Качеството не е от най-добрите, но в такова изпълнение без елементи всичко е поносимо. Заедно с минимален брой дискретни елементи консумацията е едва 5,3mA при 3V (без светодиода).

Текущото състояние на радиоприемника не беше добро - часовниковите батерии бяха отдавна изтекли и липсваше пластмасовото капаче на едното бутонче. При опит да закача проводници за външно захранване от 3V, пластмасата беше станала толкова крехка, че държачът на батериите буквално се разпадна в ръцете ми. Бъдещото състояние на детския УКВ радиоприемник беше предопределено: всичко разглобих, пластмасите - в коша за боклук, а платката - за целите на експеримента.

След уточняване на режими, усилване, захранващи напрежения и стойности на елементи, схемите на блоковите бяха уточнени.

УКВ радиоприемникът съдържа следните модулни блокове:

Блок 1. Предпазител и мрежов филтър: идеята бе да се използва захранващия кабел към мрежата в качеството на антена с необходимите развързващи елементи по висока честота към мрежовото захранване и към радиоприемника. В условията на близко разположени предаватели на УКВ приемането е напълно задовлетворително.

Блок 2. Токозахранване: съдържа трансформатор (на основната носеща платка), изправител, филтров кондензатор, стабилизатор +9V, захранващ нискочестотното усилвателче (на корпуса на кутията) и стабилизатор на +3V, захранващ платката на УКВ радиоприемника.

Блок 2: Токозахранване

Блок 3. Радиоприемник: Радиоприемникът в оригиналното си изпълнение беше с автоматична настройка на станциите с един бутон и допълнителен бутон за начално установяване на честотата. При стационарна работа беше много неудобно търсенето на любимите радиостанции отначало при всяко изгасяне и запускане. След като премахнах резистор в автоматиката, управляваща с напрежение варикапа за настройка, чрез 10 оборотен потенциометър радиоприемникът вече се настройва ръчно. Напрежението за настройка варира от 1,2 до 3V, при което приемания УКВ обхват е от 87,6 до 108 MHz. След това премахнах ненужните електронни елементи като светодиод, транзистор за усилвател на слушалките и превключвател с две положения за гръмкостта.

Блок 3: Платка радиоприемник

Блок 4. Нискочестотен усилвател: Съдържа усилвател на мощност, изпълнен с интегралния усилвател LM386.

Модулите са изпълнени по любимия ми метод на фолирана печатна платка с помощта на пиличка, макетно ножче и линийка. Получава се грубичко и грозничко изпълнение, но елементите са лесно достъпни за подмяна и настройка. Не е необходимо никакво време за предварителна подготовка, нито чертане на предварително разположение на елементите в пространството и на платката.

За основа се използва парчета от печатна платка, останали като изрезки от други конструкции.

Следващите операции по сглобяването бяха механични: монтиране на трансформатора ...



Захранващ трансформатор

... монтиране на стабилизатора на +9V, закрепен на задната стена на кутията ...


Стабилизатор +9V

... прикрепяне на модулите за основата, потенциометри, мрежов превключвател, светодиод и високоговорител.



Монтаж и опроводяване

За последния ден остана цялостно опроводяване, тестване и ... прослушване на УКВ ефира над KN34PC




Готова конструкция

Като включим това, че никакви по-специални параметри като чувствителност, избирателност и др. в случая не се търсят, изработката на самото устройство е като занимание за удоволствие с приятно прекарване на свободното време и разпускане след работа. За няколко дни устройството е завършено с разпределение на работата по двадесетина минути на ден с изпълнение на елементарни операции.

Всички механични детайли и електронни елементи са втора употреба (с изключение на мрежовия превключвател, многооборотния потенциометър, потенциометъра за усилване и интегралния стабилизатор µА7809). С тази конструкция продължавам да използвам забравени, залежали и непотребни градивни компоненти, от които "чистим" радиолюбителското кътче (радио-шак, радио-маза, радио-килер, радио-таван ... ), от друга страна ги превръщаме в нещо полезно, радващо понякога не само нас, а и околните.

Когато схема тръгне от първия път - това не е на добре Рано или късно нещо ще дефектира.

Така се случи и с моята конструкция още на ... първия ден:

"Щрак" на мрежовия превключвател - от високоговорителя "ни вопъл, ни стон", светодиодът на лицевия панел "не пали"... Няколко пъти "щрак, щрак, щрак" - пак нищо. Съмнението падна върху предпазителя, върху мрежовия превключвател, после върху мрежовия кабел, захранващия трансформатор ... с измервателния уред за кратко време всичко се проясни!

За връзките на мрежовия превключвател с платката на предпазителя и мрежовия филтър използвах многожичен меден проводник с тефлонова изолация тип МГТФ. От много превключвания и механично огъване на незатворената метална кутия от компютърно захранване една от връзките, обозначени на следващите снимки, се беше скъсала по калайдисаните краища поради малкия радиус на огъване. Възможно е да съм зарязал леко проводника при зачистване.

След лека модификация със свободна гъвкава връзка всичко си дойде на мястото и приемникът "пропя" ...


преди ...	след ...

След свършената работа остава да се радваме на сътвореното и да слушаме музика ...

До следващата конструкция!