Любителски приемник на 144-146 MHz с интегрална схема TA2003
/kn34pc.com/конструкции/...
В чуждестранните радиолюбителски форуми има доста противоречиви мнения за интегралната схема ТА2003 относно възможността тя да се използва в радиоприемници на двуметровия обхват 144-146 MHz. От възторжени отзиви до крайно отрицание. На пръв поглед тази ситуация изглежда парадоксална, но на практика има напълно логично обяснение. Противоречията се дължат на това че ТА2003 се произвежда от различни фирми и с различно качество. Така при чиповете с по-лошо качество честотата на плавния генератор (VFO) едва достига 120-130 MHz, при което генерациите чувствително отслабват и приеманият сигнал се затлачва с бял шум. Това съм го установил опитно на базата на дългогодишни експерименти (макар и с прекъсвания), когато върху експериментална платка с цокъл за микросхема включвах различни чипове от серията ТА2003 и гледах показанията на честотомерите. Също така проверявах сигнала на слух и останах впечатлен от разликите.
В крайна сметка от десетина чипа само четири показаха добри резултати, а другите просто ги изхвърлих. Плавните генератори на качествените чипове ТА2003 работят стабилно до около 180 MHz. Именно такъв чип използвах в конструкцията на приемника на 144-146 MHz, представен на схемата под текста. И тук на първо място искам да подчертая, че този приемник е лесен за направа и повече време заема настройката на честотата, което без сигналгенератор (или поне грид-дип метър) с модулиран сигнал много трудно може да се постигне. Освен това искам да уточня, че в този си вид приемникът е разчетен за работа с външна антена. Поне аз така го използвам.
Нискочестотният усилвател е на базата на популярния чип LM386 и дори няма нужда от предусилвател на един или два транзистора, защото нискочестотният сигнал от ТА2003 е сравнително силен.
В конструкцията има прост УВЧ на два транзистора BF199, които могат да бъдат
заменени с BF173.
В плавният генератор (VFO) е включен многооборотен потенциометър на 10 kOhm. В
трептящите кръгове честотата се променя с варикапите КВ109.
Бобините L1, L2, L3 са по 3 навивки, навити на "въздух" с проводник 1,5 mm,
вътрешен диаметър 6 mm.
Тример кондензаторите С1, С2, С3 са с капацитет 4/15 pF. Така разликата в 10,7
MHz между трептящите кръгове LC1 (144 MHz) и LC2 (133,3 MHz) се постига чрез
настройка на променливите кондензатори с пластмасова отвертка.
В конструкцията се използват керамични филтри на 10,7 MHz, показани на снимката
под текста. Най-добри резултати дават кафявите филтри с червени точки.
Приемникът трябва да бъде в метална кутия, дадена на маса (минус), за да не се влияе от компютри и рутери, които иначе се отчетливо прослушват като специфично чуруликане, когато радиото е близо до тях.
Преди началото на настройката изключваме керамичния кондензатор от 47 pF към извод 1 на микросхемата ТА2003. Временно към същия извод 1 на микросхемата запояваме един проводник с дължина 30 см. След това включваме сигналгенератора (или грид-дип метъра), работещ с модулиран сигнал и с пластмасова отвертка внимателно въртим тример кондензаторите С1 и С2, докато получим максимално силно звучене. Модулираният сигнал трябва да бъде равномерно писукане на базата на прост мултивибратор. След това отдалечаваме сигналгенератора от радиоприемника на 3-4 метра и донастройваме тример кондензаторите С1 и С2, докато получим чист, ясен звук. След това отпояваме въпросния проводник от извод 1 на микросхемата и обратно свързваме керамичния кондензатор от 47 пF на високочестотния усилвател, изграден с транзисторите BF199. След това настройваме трептящия кръг L3-C3. Този кръг има извод от средата, който отива към антената, но това е условно, защото правилното място на свързване върху навивките на L3 трябва да се открие опитно.
73 на всички радиолюбители от LZ2GNA!
д-р
Николай Александров, LZ2GNA
24 август 2025 година