Радиоприемник "Тонмайстор"
/kn34pc.com/конструкции/...

Радиоприемникът е линеен и е предназначен за приемане на дълги (150÷430 kHz) и средни (520÷1600 kHz) вълни. Състои се от един LC паралелен трептящ кръг, с помощта на който се избира желаната радиостанция, тристъпален високочестотен усилвател, амплитуден детектор и нискочестотен усилвател. Първото ВЧ стъпало е реализирано с MOS транзистор. То се характеризира с голямо входно съпротивление, ниско ниво на собствените шумове и не шунтира настройващия LC кръг. По този начин се осигурява по-голяма чувствителност и избирателност на приемника. Останалата част от ВЧ усилвателя е построена с биполярни транзистори.

Между детектора и НЧ усилвателя има едно стъпало с общ колектор, което осигурява голямо товарно съпротивление на детектора и играе съгласуваща роля между ВЧ и НЧ части на приемника. Бобината e навита върху феритна пръчка, дълга 22 см. Тя е обща за двата обхвата. На дълги вълни се приема с цялата бобина, а при приемане на средни вълни по-голямата част от навивките се дават накъсо. За осигуряване на по-голямо качество на бобината се използва литцендрат. Всички проводници на литцендрата трябва да се запоят, иначе той губи свойствата си. Навива се навивка до навивка.

Дължината на цялата бобина е 7,3 cm, а на частта за средни вълни е 2,3 cm. За точното нагласяване на индуктивността бобината не се навива директно върху пръчката, а върху хартиен пръстен, с който се премества по дължината на пръчката. Когато бобината е в средата на феритната пръчка индуктивността й е най-голяма. Добре е да се разполага с уред за измерване на индуктивността. Освен чрез преместване на бобината по дължината на пръчката индуктивността й може да се изменя и чрез изменение на броя на навивките. Феритната антена не трябва да се закрепва с проводници. Те представляват навивки накъсо и силно влошават качествата й.

Закрепва се с непроводящ материал – ластик, гума, пластмаса. Разполага се най-малко на 3 cm от метални части. Феритната антена се монтира хоризонтално, защото реагира на магнитната съставяща на електромагнитното поле. Магнитната съставяща има хоризонтална насоченост, за разлика от електрическата, която е с вертикална насоченост.

С феритната антена се постига добро съотношение сигнал/шум, защото тя има насочено действие. Това е важно при приемане в среда с високо ниво на смущенията каквато е градската среда. Феритната антена респ. целият радиоприемник не се монтира в метална кутия, защото тя има поглъщащо радиовълните действие. С оглед на миниатюризацията на радиоприемника се използва променлив кондензатор, подобен на тези от снимката, на който двете секции се свързват паралелно. Общият капацитет на секциите е в границите 10 ÷ 540pF. За ориентировъчно изчисление на необходимата индуктивност се използва формулата:

    L = 25300 / (F²_min . C_max), където:
    L – индуктивност, µH;
    F²_min – квадратът на най-ниската честота от приемания обхват, MHz;
    C_max – максималният капацитет на настройващия кондензатор, pF.*

*Към капацитета C_max трябва да прибавим и собствения капацитет на бобината, напр. 20 pF. За да се намали собствения капацитет на бобината тя трябва да се навие на няколко секции по дължината на феритната пръчка и да се използва кръстосана плетка. Това усложнява изработката й.

Високочестотната част на приемника е монтирана върху двустранно фолирана универсална печатна платка. Задната част на платката се свързва с общия проводник и служи като екран за предотвратяване на самовъзбъждането. Радиочастите се разполагат на платката така, че изходът на предходното стъпало и входът на следващото да са разположени максимално близо. От друга страна не трябва изходът на всяко стъпало да е близо до входа на същото или до входовете на предишните, защото това ще доведе до самовъзбуждане на цялата конструкция. Не бива да се допуска използването на дълги проводници, както и кръстосване на проводници поради същата причина. В разработената от мен ВЧ част на приемника съседни квадратчета от платката са съединени с припой вместо използване на проводници.
   
Нискочестотният усилвател е саморъчно сглобен кит, закупен от магазина. Като недостатък на НЧ част може да се посочи претоварването й при максимално отворен регулатор на звука при приемане на силен сигнал.

Приемникът се захранва посредством 9 волтова акумулаторна батерия с капацитет 220 mA/h. Тя осигурява на приемника работоспособност 6÷8 часа. Автономното захранване осигурява възможност приемникът да се насочи по посока на най-силния сигнал. При захранване на приемника от електрическата мрежа, дори и при добро филтриране на напрежението, се получава по-високо ниво на шумовете. Приемникът работи добре в железобетонна жилищна сграда.

През деня се приема местната радиостанция, а през нощта и чуждестранни. На сайта www.predavatel.com може да се види честотата на средновълновия предавател на БНР в съответния регион на страната. На дълги вълни предавателят е само един в цялата страна.

Приемникът е монтиран в кутия от абонатен високоговорител "Тонмайстор".

Електрическа схема на радиоприемник "Тонмайстор":

 

Архив на статията [djvu][3,1mb]

Иван Кирилов, София
21 април 2013 година