Радиоприемник
"Туланъ"
Радиоприемник "Туланъ"
предоставен от г-н Иван Видов от гр. Бургас
Обхвати: I 16 –51 m, II 200 – 600 m, III 700 – 2000 m
Монтажни схеми
на радиоприемник "Туланъ":
1. Схема на
проводниковите връзки [jpg][370kb]
2. Схема на разположение
и обвръзка на елементите [jpg][393kb]
3. Схема на обвръзка на
лампата "око" EM1,
скална лампа и високоговорител с изходен трансформатор
[jpg][76kb]
4.
Захранващ трансформатор
[jpg][61kb]
5. Монтажна
схема (LZ1WVM)[jpeg][491kb]
Възможно е да са допуснати грешки при снемане на схемите,
промени след ремонти и липса на означения поради нечетливи надписи на
елементите.
За историята на фамилията, основала първата фабрика за радиоприемници в
България, четете в "Уикипедия" (село Градец, Област Сливен):
Градец е свързан и с името на известния виенски лекар Dr.
Johann von Brenner. Той е бил може би първият европейски лекар, които е
практикувал медицина и модерна медицинска фармация в България по време на
турското робство, от средата на 19 век. Макар и от благородническо потекло,
от изтъкнат род, известен от началото на 13 век (проповедникци, лекари, учени,
музиканти, художници, инженери), бил антимонархист и предпочитал да го
наричат само Dr. Johann Brenner. Участвал в революцията в Австро-Унгария
през 1848. След неуспеха и е бил принуден да побегне от Австрия и да се
скрие от издадената смъртна присъда някъде в затънтените части на в турската
империя и да чака удобен момент да се върне в родината си.
Установил се отначало да практикува в Сливен, където се заел
да организира невиждано и нечувано за отнова тъмно време здравно осигуряване
за българите. Срещу една турска лира в годината всеки българин имал право на
постоянни медицински грижи, без допълнително заплащане ако се разболее.
Бедните били освободени от тази такса. Към тази практика можели свободно да
се включат хора от всички други народности, но българите били най-чутливи
към нея. Dr. Johann von Brenner налагал голям контрол за спазване на
чистотата в бита на града, на личната хигиена и на профилактичните прегледи
на хората и поради това много скоро влязъл в нетърпим конфликт с турските
власти в Сливен и особено с турския лекар там, който имал много съмнителни
медицински знания. Затова докторът преместил клиниката и аптеката си в
Градец, където намерил благоприятна среда да развие напълно идеите и
практиката си и обслужвал населението от Котел, Жеравна, Катунище, Ичера,
Медвен и всички други селища наоколо.
Фелиц Каниц в т.3 на книгата си "Пътуване по Дунава и
Балкана" пише, че в Градец ненадейно се е срещнал със сънародника си Dr.
Johann Brenner, който се бил трайно заселил в градчето и че се бил задомил
за красива и благородна българка. Бил уважаван и обичан от всички човек.
Бунтар по душа, лекарят се свързал с българските революционери. Срещал се е
с Левски. Бил приятел на Петко Славейков. Починал обаче ненадейно от
бронхопневмония, от която се разболял при ходенето да изроди дете някъде из
Балкана през люта зима. Не доживял пролетта, през която си наумил да тръгне
на обиколка в няколко европейски страни, имало вече амнистия на такива като
него, за да търси политическа и финансова подкрепа за революционерите в
България, идея, споделена и насърчена с Левски.
За Dr. Johann von Brenner се разказва в една издадена в
Градец брошура около 1940 година. В нея се съобщава, че сградата на
клиниката и аптеката му е била запазена. В нея се е бил настанил след
Освобождението хотел "Изгрев". Сградата съществуваше до около 1990 г. Може би
още не е разрушена. Докторът е погребан от признателните жители на Градец и
околността в двора на църквата. Dr. Johann von Brenner приел ортодоксалното
християнство и се преименувал на д-р Иван Пренеров. Поколението му след него
носи тази фамилия. Живее в Бургас и в София. Синът на д-р Иван Пренеров,
Матей Пренеров, е виден телеграфопощенец, получил образованието си във
Виена, основал пощи в много градове на България. Бил е началник на пощи в
София, Бургас, в Скопие и Одрин, по време на войните и др. Бил е и
образован, ерудиран богослов, радетел за разбирателство между християнските
църкви. След пенсионирането си с приятели основал старчески дом в Бургас.
Синът му инж. Светозар Пренеров, учил във Франция, е основал
първата българска фабрика за радиоапарати "Тулан" през 1927 г., две години
преди основаването на "Филипс" и фабрика за кабели в Бургас. Радиоапаратите
"Тулан" са спечелили международни конкурси, в които са участвали
производители на най-модерните европейски и американски марки.
Производството, с участието на братята му Веселин и Иван, убедително
просъществувало до 1944 година, когато фабриката била национализирана от
новата политическа власт в България.
Петко Петков, Бургас
29 септември 2008 година
