Радиоприемник "Юность"-1965. Нов живот след 50 години
/kn34pc.com/конструкции/...


Бях дете когато едно лято скуката и любопитството ме накара да погледна през една отворена врата на една стара сграда от виенски стил в центъра на гр. Разград. Прекрачих прага и сърцето ми остана там, така станах радиолюбител, а по-късно радиоелектрониката се превърна от хоби в професия.

В началото родителите ми не разбираха моите детски увлечения, а може би изчакваха за да видят резултати. Но това не трая дълго и две години по-късно баща ми закупи комплект за сглобяване на радиоприемник "Юность", внос от Съветския съюз. Комплектът съдържаше всичко необходимо за да един работещ детски преносим приемник. Разбира се ентусиазма ми беше огромен и само след седмица радиото вече работеше. Но-о-о-о, минаха години и това лято на 2019-та намерих опаковката от този комплект, а в него малко останали части и кутията на радиоприемника. Така се роди идеята за нов живот на едно детско увлечение.

Подробности и снимки на оригинала на радиоприемника "Юность" може да намерите на сайта "Отечественная радиотехника XX века".

Ето оригиналния външен вид на радиоприемника (1965 год.):

Всъщност при реконструкцията бяха важни някои елементи без които тя беше невъзможна като например оригиналните механични крепежни елементи, феритната антена, високоговорителя, потенциометъра и копчето за настройка на променливия кондензатор. След като се убедих, че съм успял в годините да ги съхраня, започнах самия проект. Стартът беше труден. Трябваше да намеря подходящи интегрални схеми, с подходящо захранващо напрежение и минимални размери. С известни затруднения се снабдих с мини променлив кондензатор 443F, който свободно можех да поместя на същото място в кутията. Като завърших "снабдителската дейност" и избрах интегралните схеми LA1600 (едночипов радиоприемник) и TDA2822M (нискочестотен усилвател) се получи следната принципна схема, които ви показвам във вида, в който идеята ме е осенила:

На горната схема съм описал променливите кондензатори и индуктивностите на феритната антена и осцилаторната бобина за всеки от тях. Както казах по-горе, използвал съм мини кондензатор, чието означение на схемата горе е PVC-LYT с капацитет на секциите 150/82 pF. С този кондензатор необходимостта от кондензатора 340pF в осцилаторния кръг отпада и променливия конензатор се свързва директно към нея. Паралелният кондензатор към осцилаторния кръг се променя на 10 pF, а във входния кръг на феритната антена се премахва. Индуктивността на антенната бобина е 600 µH, а на осцилатроната 280 µH. Повече данни можете да намерите в характеристиките на интегралната схема на SANYO LA1600. За мен, лично, беше удоволствие да си ги навия сам. Особено приключение беше навиването на входната бобина на трептящия кръг върху пръстенче от тънък картон върху феритната антена. Използвах меден емайлиран проводник 0,15 мм с копринена изолация, като навих 90 нав. за първичната и 15 нав. за вторичната намотка плътно една до друга, така че на външен вид те представляват монолитно цяло. Напомням че трябва и за двете бобини да се спази посоката на навиване, която в моя случай е по посока на часовниковата стрелка. Възможно е и обратно, но и двете следва да бъдат в една посока. След като навих бобините, извърших фиксация с лоена свещ (която взех от близката църква) за да не се разплете проводника. При навиването върху пръстенчето проводника не трябва се затяга прекомерно за може то да се придвижва свободно върху феритната пръчка, с което се осъществява спрягането на входния с осцилаторния кръг.

Бих искал да отбележа една малка хитра идейки – индикаторът за силата на сигнала. Оказа се, че при интегралната схема LA1600 регулирането на АРУ е в широки граници и едно елементарно свързване на един транзистор като токов усилвател и светодиод дава възможност за индикатор на силата на сигнала. За целта трябва да се подберат стойността на последователния резистор и светодиод с ток на отпушване от 5-6 mA така, че да придобие максимална светимост при ток около 10-12 mA. Всъщност тези ограничения са свързани с общата консумация на приемника, който трябва да се захранва от 9 волтова батерия 6F22.

Най-трудната част от проекта всъщност не е сглобяването на принципната схема с необходимите елементи, а свалянето на физическите размери на оригиналната печатна платка по които след това се изчертава новата, която трябва да я замести. Е, наложи се да я изработвам два пъти, като втория път вече беше с нанесени всички корекции по размерите и разместването на потенциометъра и променливия кондензатор така, че местоположенията им да съвпаднат с отворите в кутията.



Архив [zip,pcb][5kb]

Както може да забележите на фигурата и снимката по-горе, стойностите на елементите са нанесени върху самите тях, което позволява повторение на монтажа без схема. Колелото за настройка е от потенциометър и служи за основа върху която с моментно лепило съм залепил оригиналния диск за настройка. Обръщам внимание, че променливият кондензатор е дистанциран от основата на платката, така дистанцията между нея и монтирания диск трябва да бъде около 20,5 мм.

В този вид, още преди окончателния монтаж на приемника в оригиналната кутия на "Юность" извърших настройката и спрягането на входния с осцилаторния кръг. Първо от генератор подадох сигнал с честота 455 kHz и настроих междинната честота чрез МЧТ филтъра, белязан в жълт цвят. Избирателността по съседен канал се осъществява чрез керамичен филтър на MURRATA SFU455 на същата честота. След тази операция вкарах генерираната от осцилатора честота в обхвата 500-1650 kHz. И последната стъпка от настройката беше спрягането на кръговете. За целта чрез мини антена на около 1 метър подадох от генератора сигнал с честота 600 kHz и с движение на входната бобина по дължината на феритната антена подбрах място с най-силен сигнал (може да се установи и по силата на светене на светодиода за силата на сигнала), а след това сигнал с честота 1450kHz и с тримера на гърба на проеменливия кондензатор извърших настройката също по най-силен сигнал. Тъй като променливия кондензатор е с различен капацитет на секциите (150/82 pF) не се наложи трета настройка за средата на обхвата.

Завърших настройките и сглобих радиоприемника:

Както може да забележите точността и прецизността на изработка на печатната платка е от изключително значение за осъществяване на този проект. Благодарение на старанието при изработката получих този красив изглед, който видяхте на горните снимки. Но това не е всичко. Чрез няколкократно презапояване на дистанциите определих разстоянията между настройващия диск и основата на печатната платка, както и разместването им вляво или вдясно достигнах до точния размер, необходим за окончателната сглобка на новото ми детско джобно радио "Юность". На лицевия панел поставих светодиод за индикатор на станциите.

Окончателният външен вид на радиоприемничето може да видите на следващите снимки:

Всъщност, този спомен събуди у мен любопитството и страстта към нови експерименти. След известно време ми хрумна съвсем логично идеята да използвам интегрална схема на TOSHIBA, която е дала добри резултати при предишните ми експерименти. За това време вече бях тествал почти цялата гама интегрални схеми за радиоприемници, които описах в статията си "Радиоприемници с интегрални схеми на TOSHIBA", избрах една от тях, в чиито резултати бях сигурен и се заех за работа. Така се роди новия проект на радиоприемник "Юность-1965", реализиран с ИС ТА8110Р.

Ето принципната схема, по която извърших това свещенодействие:

Както и в предишния вариант, изпълнен с LA1600 и тук трябваше да използвам същият мини променливият кондензатор, чиито две секции са с различна стойност на капацитета. Ето затова в ляво съм дал схемата на свързването му с феритната антена и осцилаторната бобина. Данните за техните индуктивности не се различават от вече дадените в първия вариант. Може би се питате защо съм избрал ИС ТА8110? Защото тази интегрална схема няма допълнителен детекторен трептящ кръг, което улеснява монтажа и намалява обема му, а с това опростява изпълнението на печатната платка.

Разбира се, това предимство доведе до друго такова – реализирах нискочестотния усилвател с всички необходими неутрализации и неговата схема вече придоби следния вид:

В конструкциите на радиоприемници с интегрални схеми на TOSHIBA съм използвал различни маломощни нискочестотни интегрални усилвателчета, като стремежът ми е бил преди всичко да се съобразявам с използването на батерии с определено напрежение и, естествено, ниска консумация от тях. Реализирах НЧУ с интегралните схеми AN7112, TA7368P и TDA2822M, чиито параметри са почти еднакви, а корпусите им позволяват минимизация на монтажа. Разбираемо е, че това е много важно при такива малки размери на печатната платка (7х5 см.) от чиято площ почти една трета е отвор за високоговорителя (Ф=26). Все пак оригиналния приемник е проектиран като линеен регенеративен приемник само с четири германиеви транзистори, докато на мен ми се налагаше да разположа доста повече елементи на същата площ.

Ето по-долу изглед на печатната платка, създадена след съобразяване с всички горни изисквания и особености при монтажа:



Архив [zip,pcb][6kb]

Напомням, че захранването се осъществява от батерия 6F22 с напрежение 9V, а ТА8110Р работи на по-ниско напрежение, поради което между нискочестотния усилвател и интегралната схема съм поставил демпферен резистор 1 kΩ, чрез който постигам необходимото напрежение (около 6 волта) за ТА8110Р. А ето вида на реализирания приемник преди поставянето му в оригиналната кутия:

Всъщност, ако някой би искал да повтори реализацията на този приемник, би могъл да го направи дори без принципна схема, тъй като всички елементи са отбелязани на печатната платка. Трябва да се има предвид, че за да се получи най-добра избирателност по съседен канал, междинночестотния трансформатор следва да бъде маркиран с жълт цвят. Това е т.н. първи МЧТ, стандартизиран в западните радиоприемници. За съгласуване между неговия изход и добавения пиезокерамичен филтър със съсредоточена избирателност за междинна честота 455 kHz не се използват други съгласуващи елементи.

В горния вид приемника не може да се помести в кутията. Налага се да се използва оригиналната феритна пръчка, върху която се навива нова бобина върху хартиено пръстенче, което трябва да се движи по дължината на ферита за постигане на желаната индуктивност и точно спрягане на входния с осцилаторния кръг. Точните данни за индуктивността съм дал в началото на статията, а ориентировъчно входната бобина има 90 навивки с извод от 18 навивка от проводник литцендрат 7 х 0,07. И отново за ваш ориентир дължината на необходимия проводник е около 55 см. Хартиеното пръстенче е с дължина 40 мм, достатъчна да побере това количество навивки.

След като навих входната бобина, преди да поставя приемника в кутията извърших настройките, дадени в първата част на статията. На следващата снимка съм се опитал да покажа механичния монтаж на променливия кондензатор и потенциометъра, който е така важен за правилния монтаж:

За ваше улеснение дистанцията между основата на платката и копчетата за регулиране е 20,5 мм +/-0,5 мм.

А ето новият радиоприемник "Юность-1965", реализиран с интегрална схема TA8110P на TOSHIBA:
 

Използваният променлив кондензатор е най-доброто решение за този проект, но се намира трудно. Един по-популярен променлив кондензатор е 443F със стойност 2 x 270 pF. Но в такъв случай ще трябва стойностите за индуктивностите на входната и осцилаторната бобина да се променят, както съм указал на схемата с LA1600 в началото на статията въпреки, че те са за променлив кондензатор със стойност 2 x 330 pF. Тази стойност е близка и позволява разликата да се компенсира чрез механично движение на индуктивностите на входната и осцилаторната бобина.

Ето принципната схема на трептящите кръгове при този вариант на принципната схема:

Например:
    - Ако стойността на променливия кондензатор е 2 x 270 pF, спрягащия кондензатор С7 е 300 pF, а индуктивностите са както съм посочил в началото;
    - Ако променливия кондензатор е 330pF, спрягащия кондензатор С7 е 340-360 pF, а индуктивностите са както в горния случай;
    - Aко стойността на променливия кондензатор С1/С4 е 140 pF, стойността на спрягащия кондензатор С7 следва да бъде 150 pF, а в този случай стойностите на индуктивностите са както следва – L1 = 600 µH, L2 = 280 µH. Но ако променливият кондензатор е със стойност 2 x 270 pF, те имат друго значение L1 = 270 µH, L2 = 150 µH.

И накрая: за мен беше огромно предизвикателство да съживя първият ми радиоприемник, подарен от баща ми в детството, когато още на 12-13 годишна възраст душата ми се свърза с радиотехниката, както тогава се наричаше електрониката. Това ми донесе щастие, удовлетворение и благодарност към баща ми, който още тогава прецени на моето бъдеще.
 

Използвани материали:
1. LA1600 [pdf][470kb]
2. TDA2822 [pdf][140kb]

Валери Терзиев
30 септември 2019 година, доп. 11 януари 2020 година, доп. 20 април 2020 година