Шейкър или "Трухлорид-перпетий"
(трухлорид-перпетий = трихлоридни перипетии)
Миналата седмица ми се наложи пак да ецвам една платка. Почна се едно
"велико
търсене" на трихлорида, подходящ съд за разтвора и място за извършване на
действието.
Трихлоридът беше намерен след едночасово търсене между
бурканите с компоти (как ли пък се е оказал там), за съд използвах една
пластмасова чинийка, която ми се видя непотребна , а мястото – мивката в
кухнята. Издебнах удобния момент, когато моята съпруга гледаше поредния епизод
на поредния турски сериал и започнах процедурата.
От тук нататък започнаха проблемите. Още при наливането на
разтвора от буркана, част от трихлорида се разля в мивката, правейки приятно
жълта следа.
При поставянето на платката в чинийката се оказа че нещо не
съм преценил точно размера и половината платка беше навън. След няколко минутно
търсене най-подходяща ми се видя една правоъгълна чинийка за еднократна употреба
(винаги съм свързвал тези чинийки със кебапчета и пържени картофи и многоооо
бира някъде на открито). С цената на още разливи прехвърлих трихлорида в
чинийката, без да помисля как после да го върна в буркана.
Поставих платката вътре (този път се събра) и много доволен
от себе си седнах и аз да гледам турското сериалче, като през 10 минути
прескачах да разклащам импровизираната "ваничка". Всичко беше мирно и тихо до
момента в който моята благоверна съпруга реши да си налива чаша вода... От там
нататък нещата придобиха мажорен характер – викове, писъци и разливане на почти
всичкия трихлорид в мивката...
Добре, че платката беше готова. От този момент нататък имах
строга забрана да слагам каквото и да е там … и да изчистя всичко от жълтия
налеп...
След успокояване на страстите ( 1 седмица) се замислих за устройство, което ще
клати ваничката вместо мен.
Какво съм използвал:
- Готова пластмасова кутия (купена отдавна, незнайно за какво)
- серво-машинка (останала от минало хоби....)
- малко механични материали
- няколко електронни компонента
- ваничка (контейнер за механични елементи от Метро)
Не е необходимо да копирате това, което съм направил - можете да съчинявате по
тази тема. Идеята е сервото да управлява лостова система, която да надига единия
край на ваничката и да го спуска периодично, с което се постига добро размесване
на разтвора. Повечето механични елементи са 2-3 употреба, намерени оттук-оттам.
Мисля, че на снимките се виждат добре.
Размери нямам - всичко е правено на "око".
Управлението на сервото съм направил с процесор PIC12F675 - такъв имах под
ръка и с него стана много просто и лесно. С потенциометъра RP1 се регулира
паузата между отделните "клатения".
Няма нищо сложно по схемата - захранването
трябва да осигурява поне 800mA при 12V,
не е нужен радиатор на ИС 7805. Спазвайте свързването на сервото - различните фирми
имат различни начини на свързване и различни цветове!
Пробвах и с микро-серво,
но на него не му достига мощност да "клати" добре. Ваничката е готова, купена от
Метро, само на дъното има залепен с двойнозалепващо тиксо парче плексиглас с
два метални щифта. Те влизат в дупки на кутията и не позволяват изместване на
ванчиката. Разбира се е възможно използване и на други по размери ванички, аз
пробвах и с по-голяма от същия вид за по-големи платки.
Отворите на кутията са рязани на лазер, но можете и със свредло и пиличка...
Малко инфо относно използването:
Не е нужно да слагате много железен трихлорид - слой от 1см е напълно достатъчен,
първо пробвайте с вода, да не изтича навън при клатенето, че после с трихлорида
става много лошо...
Може да затоплите разтвора
до към 40 градуса. Така процесът на ецване се ускорява.
), за съд използвах една
пластмасова чинийка, която ми се видя непотребна , а мястото – мивката в
кухнята. Издебнах удобния момент, когато моята съпруга гледаше поредния епизод
на поредния турски сериал и започнах процедурата.
.
